АТЕРИОСКЛЕРОЗА

Повече от 50 години медицината твърди, че високият холестерол и мазнините са виновни за коронарната  болест на сърцето. Все повече данни  обаче сочат, че сърдечното заболяване е просто прикрита форма на скорбут. Възстановяването на кръвоносните съдове може би е възможно с високи дози витамин С.  

Сърдечните болести са най-големият убиец в Западния свят. (Бел. ред. Това е валидно и за България, която е водеща в света по смъртност от инфаркти.) И въпреки че всяка година броят на смъртните случаи се увеличава, лекарите смятат, че са решили проблема. Защото вярват, че знаят не само причината за сърдечни болести, а и как да ги лекуват. Но може би има далеч по-просто решение - витамин С.  

Връзката витамин С - сърдечни болести още от 1950 г. "бълбука" под повърхността, а днес може би е време да се предприемат мащабни изследвания. Този евтин витамин вероятно е в центъра на въпроса защо се разболяваме от сърце.
 

Терминът "сърдечни болести" е заблуждаващ, защото проблемът не е толкова в органа-помпа, а в артериите, които го захранват. Ако те се стеснят, кръвният поток към сърцето се възпрепятства и то не функционира нормално. В най-добрия случай ще има болки (ангина), а в най-лошия - сърдечен инфаркт. Разпространеното медицинско схващане гласеше, че атеросклерозата (стеснените артерии) са неизбежен резултат от остаряването. Но този примиренчески подход беше заменен от обвинения към пациентите. Днес се смята, че коронарната болест на сърцето почти изцяло се дължи на начина на живот - пушене, заседнал живот и най-вече твърде мазно хранене.  

Логиката на теорията за мазнините е проста: артериите се стесняват от отлагания по стените им холестерол; мазнините съдържат холестерол, значи причиняват атеросклероза. Идеята е дотолкова закостеняла, че вече не е теория, а утвърден факт.  

 

Неверни изследвания  

Но теорията за мазнините е очевидно грешна. За основател на тезата се смята Ансъл Кийс през 1950 г. Той проучил яденето на мазнини в шест държави и установил ясна връзка между смъртността от коронарната болест на сърцето и консумацията на мазнини. Правителствата приели присърце тези резултати и хранителната промишленост започнала да предлага нискомаслени храни, които да предпазват от сърдечни болести. В по-късно изследване Кийс хвърлил вината изключително на наситените мазнини.  

Промишлеността игнорира данните, че наситените мазнини не запушват артериите. Известното изследване Фрамингъм, което в продължение на десетилетия наблюдаваше населението на Масачусетс, показа точно обратното на възприетата теория: колкото повече мазнини и холестерол се консумират, толкова по-нисък е холестеролът в кръвта. Доказателствата от животинското царство са още една причина да се отхвърли теорията за "мазнината, причиняваща атеросклероза". Въпреки че домашните животни поемат много повече мазнини, не се разболяват от атеросклероза - факт, известен на ветеринарите вече 50 г.  

 

Докторите Рат и Поулинг  

За да проблесне разумът, бяха нужни 40 години. Младият германски лекар Матиас Рат обедини усилията си с възрастния, високоуважаван учен Линъс Поулинг, носител на Нобелова награда за химия - 1954 г., и за мир - 1962 г. Рат, заедно с група учени, откриха главния виновник в холестерола: липопротеин А (ЛпА), една особено "лепкава" молекула, която се вгражда в колагена на артериалните стени, причинявайки по този начин атеросклероза. Първото откритие на Поулинг и Рат беше, че атеросклерозата не е болест, а вероятно способ на организма да поправи или укрепи слабите или повредени артерии.  

Тяхното следващо откритие беше, че животните нямат атеросклероза, защото притежават ензим, който превръща глюкозата във витамин С в черния им дроб. За да проверят тази теория, те използваха морски свинчета - едни от малкото животни, които както и човека не могат да образуват собствен витамин С. Животните получавали еднаква храна, богата на мазнини, но някои от тях получавали и по 40 мг витамин С дневно (еквивалент на 5 г/дневно за хората). Пет седмици по-късно животните, които не получавали витамин С, развили тежка атеросклероза, а другите били напълно здрави. Откритието, че витамин С стимулира производството на колаген било третото решаващо звено от доказателствата.  

Рат и Поулинг стигнали до два революционни извода: 1) Произведеният в тялото на животните витамин С поддържа здравето на артериите им чрез възстановяване на артериалния колаген; 2) лишен от витамин С, организмът използва липопротеина от холестерола за поправка на артериите.  

Затова атеросклерозата у хората и морските свинчета се дължи на дефицит на витамин С. С други думи, сърдечните болести са "хроничен скорбут". През 1992 г. мащабно проучване на 11 000 американци показа, че консумиращите най-много витамин С страдали почти наполовина по-малко от сърдечни болести. Някои по-късни изследвания не установиха такава зависимост. Но според нови данни от 300 000 души, дневна доза от 700 мг витамин С намалява с 25% риска от сърдечни болести. 700 мг е 10 пъти над препоръчваната дневна доза (ПДД) в САЩ.  

Възниква въпросът: защо рискът намалява само с 25%, след като според теорията на Поулинг никой не би трябвало да има атеросклероза, ако взема достатъчно витамин С? Отговорът е, че дори тази огромна доза не е достатъчна. Отново на помощ идват животните, които произвеждат собствен витамин С. Една 70-килограмова коза произвежда около 13 000 мг (13 г) витамин С всеки ден, едно голямо куче - около 2.5 г/ден. Маймуните се нуждаят дневно от около 55 мг/кг тегло, за да бъдат в оптимално здраве. Отнесено към хората, това означава, че 70 кг човек се нуждае от 4 грама на ден.  

 

Да обърнеш хода на болестта  

Възможно е много високи дози витамин С дори да лекуват болестта. За съжаление единственият опит да се провери тази теория е направен преди 50 години от канадския лекар Г.Уилис. Той бил експерт в областта на атеросклерозата и един от пионерите на ангиографията (разпространен днес метод за фотографиране на артериите с помощта на рентгенови лъчи). Това което видял го убедило, че конвенционалното обяснение на атеросклерозата е грешно - толкова грешно, че и един водопроводчик би го забелязал.  

Ако заболяването се дължеше на отлагания от холестерол, най-тънките артерии първи щяха да бъдат засегнати. В действителност е вярно точно обратното - първо се стесняват най-големите артерии. Уилис забелязал нещо съществено: атеросклерозата се появява главно в съдовете близо до сърцето. Макар широки и здрави, проблемът при тях е близостта до сърцето. Силата, с която сърцето изпомпва кръвта, поставя тези съдове под постоянно напрежение. Отлаганията по стените им може би не е патологично натрупване на мазнини, а удебеляване с цел избягване на поражения.  

Уилис би трябвало на получи Нобелова награда за своите открития, защото 30 години по-късно, в 1985 г., лекарите Михаел Браун и Джоузеф Голдстейн получиха тази награда за откритието, че атеросклерозната плака се образува като реакция на увреждане на артериалната стена.  

Но Уилис отиде дори по-далеч, разкривайки ключовата роля на витамин С. Той приложил лечение с витамин С на тежко болните си пациенти, като им давал 1.5 г дневно, смятано за висока доза за онова време. Така се получили първите - и засега единствени - потвърждения, че витамин С може да лекува сърдечни болести: у почти една трета от неговите пациенти атеросклерозата започнала да изчезва.  

Изненадващо е, че никой не е опитал да повтори това епохално изследване, нито дори самият Поулинг, който твърдял, че връзката сърдечни болести- витамин С е толкова очевидна, че не се нуждае от доказателства.  

Един нов поддръжник на ползата от витамин С е английския лекар д-р Сидни Буш. Той се натъкнал на връзката докато лекувал инфекции на своите пациенти с контактни лещи. След като предписвал витамин С заради инфекциите, при следващите прегледи установил постепенно избистряне на фините кръвоносни съдове отзад на окото, които при лека атеросклероза често пъти са замъглени. Буш установил, че ефикасната доза е висока: 10 г/ден.  

"Урокът за сърдечните болести е ясен - казва Буш. - Нашето откритие е перфектно решение на проблема с коронарната болест на сърцето".  

 

Ефект като на статините  

Естествено, необходими са още изследвания, които да потвърдят, че витамин С може да обръща хода на сърдечните болести. Но предвид кампанията на ЕС срещу високодозираните хранителни добавки, е малко вероятно да се проведат такива изследвания. Въпреки това в бастионите на конвенционалната медицина има нарастващ интерес към ролята на витамин С. Няколко нови изследвания са допринесли за това. Едно от тях установи, че действието на витамин С е подобно на това на статините (лекарствата предписвани за сърдечни болести). Друго откри, че витамин С инхибира окисляването на холестерола, а трето - че намалява атрийната фибрилация (разтуптяването на сърцето). Тези изследвания са предвестници на забележителна възможност: убиец номер едно в Западния свят да бъде победен от витамин. 

 

Електрошокова терапия  

Една от последиците от затруднения приток на кръв към сърцето е аритмията - сърцебиене или атрийната фибрилация (АФ). Може да изглежда невинно, но АФ е основна причина за смърт при хората със сърдечни болести.  

Обикновено лечението е с медикаменти, но нерядко се прилага и електрошокова терапия. В основата си, тя е като дефибрилационната процедура, която се прилага, когато сърцето е спряло. Но докато прилагането й е оправдано в спешните случаи, когато се спасява живот, рутинното използване на електрошокова терапия е под въпрос. Една от причините е, че електрическият удар трябва да е значителен (до 360 джаула), което изисква пациентите да са под упойка (или поне да са взели седативи). Има и ред неясноти относно цялата процедура, а самите лекари открито признават, че не знаят дали сърцето няма да се повреди от тези силни шокове.  

В някои случаи сърцето може да изпадне в шок или дори да се намали капацитетът му. Може да последва белодробен оток, потенциално фатална обструкция на белите дробове. При една трета от пациентите с хронична АФ дефибрилацията въобще не действа. Най-красноречив е фактът, че дефибрилацията при АФ оказва незначителен ефект върху продължителността на живота. Наскоро направен преглед на медицинските досиета на 4000 пациенти с АФ установи "скромен ефект" на електрошоковата терапия върху смъртността.  

 

Ангиопластика  

Основното хирургическо лечение на атеросклерозата наподобява това, което водопроводчикът прави със запушените тръби - цели да разшири стеснените артерии чрез ангиопластика. Тънка тръбичка (катетър) се вкарва в артерията и се насочва към мястото на запушване. Разширяването се постига чрез надуване на малко балонче в края на катетъра. Други техники използват малки лазери, сонди или въртящи се остриета.  

Неизбежно съществуват и някои значителни рискове. Ангиопластиката може да увреди сърцето, причинявайки "нарушение на функционирането" му или дори "некроза" (смърт на сърдечния мускул) в близо 40 на сто от случаите. В 4 на сто от случаите ангиопластиката може да блокира преминаването на кръв през артерията и - парадоксално - да причини инфаркт. Тогава се налага хирургическо отваряне на гръдния кош, за да се спаси животът на пациента. Според американското Здравно министерство в периода 1995-97 г. ангиопластиката е причинила смъртта на 1 от 100 пациенти.  

След ангиопластиката артерията може наново да се затвори. Няма обяснение за тази така наречена "рестеноза". Тя може да настъпи до 6 месеца след процедурата, в около 30 на сто от случаите. Този процент обаче се намалява 10 пъти чрез използването на стендове: малки цилиндърчета, които подпират артериалната стена.  

За тежка атеросклероза или когато ангиопластиката не помага, лекарите може да предложат байпас. Тук, разбира се, има куп други проблеми, включително фактът, че в половината от случаите от него няма полза.  

 

Безопасни ли са високите дози витамин С?  

Витамин С е едно от най-малко токсичните вещества, познати на хората. Четири изследвания с над 3000 души тестваха ефекта от 10-грамовата дневна доза и не откриха вредни ефекти, освен разхлабване на стомаха. Водещият отомолекулярен специалист и пионер в терапията с витамин С д-р Робърт Каткарт твърди, че разхлабеният стомах е добър индикатор за общо добро здраве. В своя 25-годишен опит той установил, че здрави хора може да вземат 10-15 г/ден без да получат диария; болните от простудни заболявания: 30-60 г/ден, а при сериозни болести: 200 г/ден. Безброй изследвания на витамин С под формата на хранителни добавки не дадоха повод за съмнения относно безопасността му, с изключение на редки стомашночревни разстройства". Нито е открита доза, над която витаминът става вреден.  

Витамин С стимулира усвояването на желязо. Затова хората с генетично обусловено високо ниво желязо (хемохроматоза) трябва да вземат допълнително витамин Е, който да противодейства на ефекта на витамин С .  

 Източник: Сп. Това, което докторите не ви казват